ИСТОРИЯТА НА РСВ1

Още малко предистория

Тя, тая нишка, май няма край. И ако в читателя (не пряк свидетел на описваните събитя), възникне объркване - къде все пак стават тия работи? - искам да го успокоя. Всичко става в един двор. Само, че в резултат на поредната реорганизация или разширителен взрив, просто се местим от една в друга кошара. Понякога се менят и табелите, но много от обслужващите звена - машинна зала, галваничен и бояджийски цехове, инструментално проектиране и изработка и мн. др. са общи. Дори, ако избързам, ще ви кажа, че ние отново се връщаме на палубата на "флагманския кораб" след три години. Но за сега премълчавам това и давам напред в повествованието :-).

В резултат на "роенето", в началото на 60-те години Отдел 14 на Слаботоковия завод териториално и организационно беше обособен като Завод за Специална Свързочна РадиоЕлектронна Апаратура - ЗССРЕА. Новият завод имаше семпла структура: монтажен цех, технологичен отдел и конструктивен отдел с ръководител Георги Салчев. Конструктивният отдел се състоеше от няколко "групи": 1-предаватели с р-л Димитър Шилев; 2-приемници с р-л Величко Панчев; 3-радиостанции с р-л Петър Хинков; и 4-телефонна техника с р-л Стоян Джамийков. Това бяха и лидерите на съответните "техники".
Старите ни ръководители и лидери - Йордан Боянов и Борис Боровски вече ни бяха напуснали, за да станат преподаватели във ВМЕИ.

И сега помня как си пренесохме оскъдната "покъщнина", апаратура и бумаги от източното крило на 3-ти цех. На снимката от 1966 г. се вижда помещението където ние от група 3 бяхме настанени по указание на "словото" свише :-).
Интересно ми е, че за този период не си спомням да сме имали някакви тежки или всепоглъщащи задачи. И, независемо че живеехме в "планова" държава и правехме какви ли не "графици", "обещания".......а после ги и отчитахме - през този период мисля, че бяхме оставени, както се казваше тогава "на самотек"(самоинициатива). Какво е било това - случайност, мъдро предвиждане на ръководството, късмет, или пръст на съдбата? Така, през 1961 г. някои по-неангажирани с текущото производство, бяха командировани до Пловдивския Мострен Панаир - да видят свят, и той тях да види (с). Всред тези някои се оказах и аз.
И сега внимание! От тук нататък започва ускорено да се натрупва критичната маса, от която (след не много време) ще избухне българският УКВ радиотелефон.

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ПАНАИРИТЕ

Пловдивският Мострен Панаир, винаги е бил една желана и масово посещавана атракция за нашия народ. А през онези години - и почти единствената възможност да се види как живеят и какво правят (произвеждат) хората от близката и далечна чужбина. Просто едно "пътуване без паспорт" (с) (популярен израз от онова време). Този път, обаче, на панаира аз видях (и ме впечатлиха) две неща, на които едва ли някой друг посетител е обърнал внимание.

Докато основната маса от посетителите се блъскаше на опашките, за да се докопа до заветната "найлонова" риза или руския сладолед, на щанда на ПНР (Полска Народна Република), за първи път в живота си аз се видях изправен - лице в лице, с един РАДИОТЕЛЕФОН на РАДМОР-Гдиня. Как ли съм го гледал, не знам. Но, че много ми хареса/заплени и че го "попих" с очите си, не се съмнявайте, нито за миг. Конструкцията му беше като едно сандъче с капак на панти - и това ми се стори гениално!. И толкова съм бил впечатлен от "видяното", че после, "у нас, в групата", направих опит да го "възпроизведа". Кръстих проекта "Сирена" (под морското влияние на РАДМОР), и после - по интуиция и въображение, съставих схемата. Като куриоз (любопитна подробност) ви съобщавам, че още я пазя! И конструкцията докарахме донякъде - досущ като на РАДМОР-а. Моя е и снимката на този бездиханен макет, която неизменно присъстваше на нашия прочут стенвестник с надписа: "радиотелефон "Сирена" - неосъществен". Явно, още не сме били готови за "скок". И са ни трябвали още знания, опит, кураж ........ и най-вече - материална база (компоненти и измервателна апаратура).

Второто нещо, което силно ме впечатли, видях в американския павилион. А вътре нямаше почти нищо. Приветствието на Президента на САЩ ..... и моето... НЕЩО - един грамаден фотос на модерна американска кухня. Основният акцент в нея беше машинка (агрегат), който смилаше отпадъците от храната , за да се изхвърлят през отходната тръба на мивката. Това обаче, въобще не ми направи никакво впечатление, защото отхвърлих идеята за смилането, както се казва, в движение. Дори и сега мисля, че това е идиотска и вредна идея.
Но в замяна на това пък, намиращият се на кухненския плот телефонен апарат, (страшно качествена снимка), направо ми взе акъла. Внушението на американците тука е било едно - комуникация на всички нива, но аз видях нещо съвсем друго. И за да ме разберете по-добре, ще направя малко отклонение с инфо & описание на проблема:

До този момент очите ми бяха виждали само шнуровете от телефонните слушалки - забележителни постижения на плетачно-предачната техника с т.н. мишурни нишки и коприна. Който е имал стар телефонен апарат, ги знае. На радиостанциите имаше и гумирани шнурове за техните микрофони или слушалки. Но и на едното място (телефоните), и на другото място (радиостанциите), тези шнурове се мотаеха или висяха по един и същи начин - КАТО СВИНСКИ ЧЕРВА!
А шнурът на телефона, който гледах на снимката беше навит на спирала, като пружина! Спретнат и прибран, просто радост за очите! Помня, че онемях от идеята и дълго не се отлепях от стената. "Колкото очи, толкова виждания" (с) (това сега го измислих :-).

За разлика от "Сирената", идеята за спиралния шнур пренесох на "родна почва" сравнително бързо и несравнимо по-успешно! Първоначално подозирах, че вътре в шнура се намира стоманена пружина и вече дори се канехме да ходим до завода в Севлиево, за да направим заявка за такъв специален шнур.( Много по-късно ще видя, че съществуват и такива! )
Докато един хубав ден, нашия технолог Георги Иванов (с когото бях споделил видяното на панаира), не донесе отнякъде един поялник. Стандартен, 100-ватов, който тогава масово се ползваше на територията на завод "Ворошилов". Помня как усмихнат, мълчаливо ми го подаде. Нищо особено, бил е на ремонт при енергетиците, а след поправката, захранващия шнур, както обикновено - навит около дръжката. Но аз видях РЕШЕНИЕТО и РАЗБРАХ какво ми казваше с мълчанието си технологът! Всички бяхме виждали как (за да се оправи така навития шнур) монтьорите дълго се бореха с........пружиниращата спирала. Мислено пренесох този шнур върху слушалките, микрофоните.....там където всички ги виждаме сега...... като нещо което се разбира от само себе си.
Малко по-късно, Г.Иванов донесе един дълъг месингов прът с диаметър 10 мм (дорник), на който стегнато навихме един многожилен поливинилхлориден кабел. Привързахме краищата против размотаване и вкарахме това "чудо на технологията" в лабораторната ни пещ. ( В нея правехме изпитания на висока температура (или "тайно" си подгрявахме храната от вкъщи :-)). След като опекохме яко "заготовката", бързо я охладихме с вода (от нетърпение). И какво мислите, че видяхме? Ами видяхме първия спирален, НАШ български шнур, това видяхме!

От там нататък, внедряването на този опит (с дорника), стана лавинообразно - първо при нашите радиостанции (естествено!), а после, колегите от телефонията го приложиха и при телефонните апарати. Така настъпи бум в потреблението на спирални шнурове и това по-късно, доведе до нуждата от специализация на тяхното производство, което беше поето от завода на РЕСПРОМ в гр.Годеч.

БЕЛИ КАХЪРИ: РСП, РСН или РСВ?

Да ви кажа откровено, макар, че не е актуален, този проблем ме занимава и сега. За РС-то мисля, че е ясно = РадиоСтанция. Но за П, Н и В? (Портативна , Носима, Возима ?). В повечето случаи едно сандъче (особено, ако има дръжка и може да се носи от един човек), би могло да се постави и в трите адски хлъзгаво-препокриващи се категории :-). И понеже на нашия първи макет, първата ни работа беше да поставим ръкохватка (дръжка), то на някои скици от онова време виждам, че съм писал...РСП1. Спокойно, това не ме отплесва от разказа, а обратно, просто се опитвам да вляза в темата.

В нашият език съществуват многобройни "побългарени" турцизми, които по своето смислово съдържание и асоциативно внушение са просто уникални. Всеки опит да се преведат с точната българска или друга взаимствана дума, обикновенно води до избледняване на значението и дори до промяна на вложения в тях смисъл.
Не знам турския език, но като българин, който е чувал дадена дума в нашата разговорна реч, имам добра представа за нейното значение. Така, КАХЪР в моята представа трябва да означава ГРИЖА, ПРОБЛЕМ. Но опитайте да замените в заглавието "кахъра" с неговия синоним. Какво ще получите? Една глупост, която най-много да предизвика недоумение. Докато един "бял кахър" говори много - просто замества много изречения и обяснения. Най-малкото в "прав текст" ви казва, че това за което става дума не е болка за умиране, че има и по-лошо, подсказва съчувствие и т.н. и т.н. Виждате докъде я докарах, като се опитах по заобиколен начин да ви кажа на говоримия български, че през този период на нашето развитие бяхме заобиколени от комплексни проблеми от обективен, субективен и конюнктурен характер :-).

ПРОБЛЕМЪТ С МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО

Навремето масовата миграция на населението към големите градове породи въвеждането на правила и ограничения за пребиваването на отделния гражданин. Според тогавашния фолклор, придобиването на "софийско гражданство" е причината за рязкото увеличение на сключените граждански бракове през онези години. Сега, доколкото ми е известно, няма такива ограничения и не съм чувал да има големи навалици - нито към градовете, нито към ритуалните зали.

На територията на честотния спектър, обаче, съвсем не е така. Защото в обозримото бъдеще там не се предвижда никаква "демократизация" на установените порядки (правила). Дори обратното - от ден на ден, положението става все по-лошо. - "И това е така, защото не може да бъде другояче!" (с).
Какъв е проблемът? Ами, обрисуван най-общо, той изглежда така: остър хроничен недостиг на свободни легла в ЕДИНСТВЕНИЯ (и неповторим :-) гранд-хотел на ЧЕСТОТНИЯТ РЕСУРС. В него най-хубавите, леснодостъпни, с просторен изглед и достатъчна площ апартаменти и стаи, отдавна са заети от силните на деня (и нощта) - армия, полиция, ......вие си добавете за когото се сетите. Тук-таме по етажите (честотните ленти) има стаи и за простосмъртните, но там леглата (каналите), отдавна са заети (често след люти битки и/или срещу много пари). Е, като при всеки хотел, и тука има настанени...по двама....трима, че и по-вече на едно легло, ще срещнете и "разкладушки" за спане в коридора и какви ли не още хитрини - само и само човек да се докопа до благините на ресурса. За влизането през задната врата от т.н. пирати няма да говорим, това е друга тема.

Ако това образно сравнение, ви е дало поне малка представа за проблема, ще съм доволен. Мога да го дам и по-точно с данни за ресурса, конкретното разпределение за конкретния регион, международните обвързаности и ограничения и др.п., но това едва ли в момента ви е интересно. Ако да, за това си има МКРЧ (Междуведомствена Комисия по Разпределение на Честотите) при М-вото на съобщенията (навремето така се казваше, сега не знам :-).

Ето, с този проблем се сблъсках най-напред при опита за самостоятелно летене. Това ми беше и най-голямото гайле (грижа) :-). Защото до тогава Н.В.клиентът (армия, милиция, охранителни служби и пр.) си поръчваше: не само КАКВО да бъде, а и КЪДЕ (на какви честоти) да работи. Нашата грижа беше само да произведем поръчаното. А тука, при изделията с "гражданско предназначение", както се очертаваше бъдещето на новата категория радиостанции - РАДИОТЕЛЕФОНИТЕ, освен с откровено пренебрежителното отношение към този род дейност, трябваше да се преборим (от името на бъдещите ни потребители, а по-късно и заедно с тях) с недостига на свободни места в хотела на РАДИОЧЕСТОТИТЕ.

С разказаното до тук се надявам да ви е станало ясно, защо нашите радиотелефони "проходиха" в обхвата 57 MHz, а не примерно на 160 MHz. Ами, такова беше положението (конюнктурата) у нас. Спецслужбите вече бяха снабдени с чужди изделия в този обхват (Телефункен, Сторно и др.) и за гражданските предприятия там вече нямаше място. Интересното е, че подобна беше ситуацията и при бъдещия ни крупен потребител на радиотелефони - СССР. Така че, когато през 1962-3 г. трябваше да се решава КЪДЕ да са нашите "фреквенции" :-), словото свише ни посочи освободения долен обхват на телевизията: 44 - 59 MHz! Ето, така се реши въпросът за нашето "гражданско" жилищно настаняване. Адресът е: един-два етажа над КЪСИТЕ ВЪЛНИ. От там, където започват етажите на УЛТРАКЪСИТЕ. Там именно ни дадоха ключовете от няколко големи стаи с достатъчен (на първо време) брой легла (канали) :-).

СТАНОВИЩЕТО НА КРЪЧМАРЯ ПАЛИВЕЦ И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СТАНДАРТИ

Ако приемем, че стандартът представлява поменник с минималните изисквания към дадена стока/изделие, то това е нещо много хубаво, ако се гледа с очите на клиента (потребителя) и ужасно досаден, тъп и спъващ прогреса "воденичен камък" на шията - в очите на производителя (казвам го като патил човек).
По времето, за което разказвам, познавахме само т.н. ТУ (Технически Условия). Имаше някакви общи правила и други баналности, но главното беше заданието на клиента, който сам се грижеше за съвместимостта на това, което поръчва, с другите притежавани от него апаратури. С течение на времето това се промени. Сега едва ли някой може да си представи, че може да има изделие без надлежния стандарт. Дори не само национален, а вече, като правило, и международен. Но тогава беше така. ТУ-то беше всичко.

Когато започнах да правя РСВ1, имах твърде голям набор от проспектни материали, които старателно класифицирах. При всичките си различия по външен вид и някои от параметрите, установих, че има и такива, по които те са еднакви. Интуитивно също така схващах, че за да се играе тази игра от много участници, трябва да има общи правила, които да се спазват от всеки един от тях. По тези проблеми знаех и споделях становището на Паливец, кръчмаря на Швейк, който достатъчно често, казва: - Ordnung muss sein! Трябва да има ред! (Той казва и други работи, ама ...като му дойде времето (c) :-).
Така, въз основа на проспектите съставих проекта за ТУ и това беше една от първите крачки в правилната посока. Истински стандарт за радиотелефони видях едва през 1968 г., когато на симпозиума, проведен от Storno в телефонния завод (показал съм снимка от тогава), Ерик Ланге ни предостави няколко екземпляра на американския EIA-Standard за радиотелефони на ЧМ (ползващ се с репутацията ма международно признат еталон).

По късно ще стане така, че аз ще съставя нашия БДС за радиотелефони, а след това ще оглавя и международната работна група по съставяне на ОБЩИЯ СТАНДАРТ за страните членки на СИВ. Въобще, това е моя любима тема. Може би по-късно ще напиша нещо отделно за нея - имаше много интересни (вкл. и хумористични) подробности - при обсъжданията с другите страни - членки на "социалистическото съдружество". (Само за подсещане, се опитах да си спомня къде сме правили заседанията: София, Гьорлиц, Ной-Бранденбург, Букурещ, Новосибирск, Рига ). Понякога бурните обсъждания в комисиите (пункт по пункт, понякога и за всяка една дума или параметър) продължаваха до 3 часа след полунощ, и точно тогава се случваха най-интересните неща в тази международна корида (борба с бикове :-)..

САМО С МЕРАК НЕ СЕ ЖИВЕЕ

Трябва и хляб. И едва след това идват останалите проблеми, на които навремето Дудинцев посвети прочутия си роман "Само с хляб не се живее" ("Не хлебом одиным"). А, ако това е вярно за отделния човек, то за едно индустриално производство е азбучна истина, която важи "със страшна сила" (с).

Тук му е мястото да спомена, че образци, модели и експерименти с УКВ апаратура у нас са правени далече преди времето, което описвам. Но това са възстановени или модифицирани трофейни екземпляри от вермахта на третия райх. По тази причина, тези експерименти, независимо от тяхната "сензационност" за времето си ("радиотелефоните" на Христо Бъчваров), нямаха и не можеха да имат никакво отношение, към едно бъдещо индустриално "размножаване" (производство). Не само, но дори и за това, че на почти всички детайли стоеше угрозяващото клеймо "Wehrmachtseigentum".
Ако някой, все още си спомня за един много стар западно-германски филм - "Рози за прокурора", ще се сети за какво намеквам. Защото цялата история и събитията там, се въртят около една таблетка шоколад (като голяма златна монета), но носеща същия злокобен надпис - "Собственост на Вермахта".
Е, при нас нямаше страшно, райха вече го нямаше, но заедно с него я нямаше и могъщата индустрия, която беше създала и произвела военните функ-герети (FuG, фу-гета) - радиостанции в обхвата около 40 MHz.

Няма и да се опитвам, да ви занимавам с всички аспекти, на въпроса за компонентната база. А ще спра вниманието ви, само върху тези материали, радиочасти и възли, които тогава за нас, бяха стратегически важни за опичането на бъдещия хляб, необходим за индустриалното производство на радиотелефони в нашата страна. При това искам да напомня (особенно на по-младите читатели), че тогава вноса от чужбина не се толерираше ни най-малко, че съществуваха т.н. "ограничителни списъци" и накрая, че вноса от т.н." II-ро направление " (капиталистическите страни) попадаше направо в категорията "идеологическа диверсия" :-).
28.12.2002 (продължението следва)

* 08.02.2004 - На това място спрях...уж за малко. А не трябваше. Още повече, че зная и обичам да разказвам поучителната история, която искам да знаете и имате предвид и вие.
> Един циганин получил вдъхновение, награбил си жената и започнали секса направо върху провинциална, обрасла с трева жп-линия. Не щеш ли, по нея след малко се задал товарен влак. Машинистът видял, че нещо живо пулсира на линията и почнал да сигнализира. И тъй като "препятствието" не се отмествало, той с последни усилия успял да спре влака на няколко метра от него. Скочил той от локомотива и ядосан, почнал да крещи:
- Какво правиш ти бе, идиот такъв! Спирай и се разкарвай от линията!
- КОЙТО МОЖЕ, ДА СПИРА. ЯЗ НЕ МОЖЕМ! - се чуло в отговор .....и действието продължило.
Много мъдрост има в тоя виц, но както казват някои "разликата между теорията и практиката на практика е по-голяма, отколкото разликата между теорията и практиката на теория."

И така, продължаваме нататък. Първоначалното ми вдъхновение вече не е същото, но това пък може и да се отрази добре на скоростта на повествованието :).
През началото на 1962 г. вече бяхме извървяли своя път от "гола поляна" до "крива паланка" :). С много детайли от текущата продукция на завод "Ворошилов" (гражданска и специална), с наличните кварцове от р/ст "Урожай" и с още много други, "оригинални и хитри" решения, имахме два работещи модела на радиотелефон РСВ1 (според днешната терминология - нещо като версия "бета1":)
Първата връзка на "далечно разстояние" осъществихме от покрива на ЗССРЕА (старото двуетажно здание с плосък покрив, до машинната зала на СЗС) - до някъде след Божурище. Tам заводския джип нещо закъса. С удоволствие си спомням вълнението и ентусиазма на малкия ни сплотен колектив. Неописуемо е чувството да видиш нещо, което е излязло от твоите ръце и за което до тогава само си чел, слушал или видял само при "корифеите" на Телефункен, Пай или Сторно.

По-нататък, както се полага на "аджамии" в бранша, отделихме голямо внимание да пускаме колата да се движи под софийските трамвайни линии. До тогава,това беше смъртоносна за радиовръзките зона. Ето тука се показа, (и ние го видяхме!) превъзходството на УКВ и по-точно на ЧМ (честотната модулация). Имахме достатъчно горчиви спомени със АМ (амплитудната модулация) на "Урожай", която не можеше да работи добре и чисто, дори в селските райони, в които беше навлязла електрификацията.

Споменах плоския покрив на завода, защото на него екпериментирах и установих оптималния наклон на трите противовеса на "граунд-плейна" - първоначално ги закрепвахме към главата на антената чрез шарнири (нали не сте забравили приказката за Хитър Петър, който си направил къщата на колела, за да я върти :). И с помоща на самоделно КСВ-мерче търсехме заветната "1" (единица), (е, хайде посмали манго.....1.2 ). Така, там на покрива намирахме и отговорите на много и други въпроси, които никнеха един след друг. А през това време другия радиотелефон, в движение и на място трупаше опит в мобилната комуникация - покоряваше потайностите на града.

Така, докато се мотаехме под линиите, (не си спомням как и по чия идея), нашите модели бяха дадени за изпитание на трамвайното депо в София. Едното РСВ1 при диспетчера и второто монтирано на ремонтната кола (камион с платформа). След като мина първия ден на възторг и адмирации помня, че на следващия ден ме повикаха при началника на депото. Угрижен, той ме помоли за още една радиостанция, за втората ремонтна кола, която отказала да излезе на работа. Стачка?? (Сакън, не думай, тогава такива неща при нас не можеха да се случват!).
И все пак това е любопитен факт - беше си стачка, 1:1, на микро-нивото на втората ремонтна бригада. Проблемът се състоеше в това, че с УКВ радиотелефон в колата, ремонтната бригада рязко повишава своята ефективност (скорост) при отстраняване на възникнали повреди и това води до по-големи премиални(пари). А втората кола, без оперативна връзка е оставена на архаичния начин да търси връзка към дежурния диспетчер (ако намери от къде да се обади по телефона, често и като се върне в депото) за да получи ново задание. И това я поставя в рязко неизгодна позиция спрямо първата, имаща УКВ радиовръзка кола. Ето така, работническата класа, оцени веднага и по достойнство икономическите изгоди от внедряването на УКВ-радиовръзките :).

Ами сега? Трети радиотелефон ние нямахме. Но имахме някои неща в по-вече: напр. автомобилна антена, стойка за закрепване и пулт за управление. И така, скоро стигнахме до "соломоновото решение" - мобилния радиотелефон да се мести през ден, от едната на другата кола :)).

Сега всичко това може да изглежда смешно или жалко, но .....такива бяха времената (с).
Приятно ми е да си спомням това време. Може да бяхме "и бедни и бледни" (по Валери Петров), но затова пък бяхме млади и с хъс за работа и откривателство. От дистанцията на времето сега виждам, че интуицията и късмета са били с нас, спестявайки ни по този начин "задънените улици" или провалите. А добрите първоначални резултати бяха просто едни мощни поощрителни импулси.

Винаги е комфортно да се движиш, когато знаеш (чувстваш и виждаш), че избрания път и посока са правилни. Така ден след ден, укрепваше нашата увереност в техническите решения, в това, че ще се справим с изглеждащата тогава непосилна, дори стряскаща задача. И въпреки, че още с първите си стъпки УКВ-то по един категоричен начин, на практика доказа своите преимущества...... под трамвайните жици на София, тук му е мястото да отбележа, че ние все още сме едни току-що проходоли УКВ-бебета, на които предстои дълъг път.

"УРОЖАЙ" от Филиповци - гвоздеят на тази история

През пролетта на 1962 г. в нашата лаборатория беше извършен десант. На едно място се събраха партийното и административни ръководства на домейна Слаботоков завод, плюс нашите, на ЗССРЕА. В отеснялото от ръководни другари пространство получих указанието да покажа радиостанцията "Урожай". И въпреки, че в лабораторния шкаф имахме доста чаркове от урожайката, и дори в ъгъла на стаята се виждаше един капак от нея (на капака имаше хубав механичен часовник, забелязва се на снимката в спомените ми за 62 г.) не можах да покажа нищо друго.....освен капака. Както отбелязах по-преди, нейното производство беше прекратено още през 1958 г., по което време ние още се намирахме в състава на отдел 14 на СЗС.

На тази импровизирана сбирка, директора на СЗС Леон Маиров, обяви на всеослушание, че:
§ 1. имаме задачата да подготвим за изпращане на един модел на р/ст "Урожай" на национална изложба в Москва, която ще се казва "България строи социализъм"
§ 2. нашите първи държавни и партийни ръководители (Н.Хрушчов и Т.Живков) са се договорили за произвеждането в СЗС на 10 000 броя радостанции "Урожай"
§ 3. съставен e щаб с участието на всички началници на основни звена в завода с задача да подготви и осъществи изпращането на модела, а едновременно с това и да започне подготовка за бъдещото мащабно производство.
§ 4. в нашата лаборатория се обявява извънредно положение :).

На следващия ден по около обед, служители от спецслужбите донесоха една урожайка, която имаше вид, който не подлежи на описание. На въпроса ми, откъде са взели това чудо, казаха, че са я намерили в обора на ТКЗС на с.Филиповци. И понеже с това, задачата им беше изпълнена, те си отидоха. А ние останахме, да се дивим на екземпляра, който лежеше кротко на бюрото ми.

Какво сме преживяли с тази урожайка не ми се иска да си спомням. Но ви казвам, че я възкресихме, направихме я златна и в прекия и преносния смъсъл на думата. Ето така, от намазана с оборски тор - в златна! Под зоркото око и всекидневния контрол на "щаба", който иначе ни осигури "зелена улица" навсякъде в завода, особено в т.н. "тесни места" : никело-полирния и бояджийския цехове.

Ако си мислите, че след като я "събрахме" и показахме на ръководството, то ни каза "Браво! Как го постигнахте това чудо бе, момчета?"(още бяхме такива :), не сте познали. Дори тук не става дума за похвала. Директорът на СЗС Леон Маиров намери кусур на покритието - отвътре на шасито! И така претвори на дело един много стар, но популярен за времето си "радиотехнически" майтап:
- Какво му е на радиото? - А, дребна работа, само трябва да му се смени шасито.
(читателю, ако сте млад човек, няма да го разберете, едва ли сте виждали т.н."обемен монтаж" от ерата на радиолампите). Но Кольо Царибродски - един от главните герои на "възкресението" едва не получи сърдечен удар.
Май от тогава насам, не съм чувал някой от нашите да се е майтапил на тема шасита......ама, не съм много сигурен, защото малко си падам глух и може да е от това :)).

Тази история заслужава да бъде разказана по-подробно, но нали обещах да карам по-направо....... Отново разглобихме урожайката. Този път поне не миришеше лошо.... Но да ви разказвам какво значи да свалиш всичко от шасито, да го дадеш да му се свали лаковото покритие и после пак поцинковане...със цвят на сребро (отвътре), лаково покритие с изпичане (отвънка) и след всичко това, по изделието да няма и драскотинка? А да ви прави впечатление, че не споменавам нищо за радиотехническата част? Това: предавател, приемник, настройка, параметри ......абе, направо златен, излезе този Урожай, съжалявам, че тогава не се сетих да го съхраним. За да бъде поставен в Националния Исторически Музей. Защото Той (именно Н.В.Този Урожай, ) напълно заслужава това. Още малко търпение и ще разберете защо.

ИЗЛОЖБАТА - НАЦИОНАЛЬНАЯ ВЫСТАВКА "БОЛГАРИЯ СТРОИТЬ СОЦИАЛИЗМ" - МОСКВА, 1962 г.

Както разбрахте от разказаното до тук, с Н.В.Урожая се справихме на "отличен". Грижливо опакован в разкошно изработен "щатен" дървен сандък, същия беше предаден в ръцете на нашия "ЕЛЕКТРОИМПЕКС", за уговорения височайш показ в Москва.

И сега ВНИМАНИЕ. Идва "горещото", а аз така и не мога да си спомня едно много важно нещо от цялата тази история. Дори неотдавна, (миналото лято :) специално питах, тогавашния ни пряк началник - др.Салчев, но и той не можа да ми каже нищо. Това нещо ще го формулирам така: не си спомням, чие беше гениалното предложение, да изпратим на "выставката" и нашите два, подвизаващи се под трамвайните жици радиотелефони РСВ1?

Ето, тука аз и сега чувам далечния звън на СЪБИТИЕТО, което ще се случи по-късно. Камбаната вече я има, но някой трябва да реши (разреши?) нейното качване на камбанарията! Дано сте разбрали алегорията (ако не съм объркал нещо).

С натрупания покрай Урожая опит във рециклирането (и все още действащата инерция на "зелена улица" за ресурсите на завода) подновихме за нула време, във версия "бета2" и нашите два софийски "рейнджъри" РСВ1. И сега помня, как бяха боядисани със небесно-син печен лак (хаммершлаг-лак) - направо красавци.

Така, към края на лятото и те бяха предадени за изпращане от ВъншноТърговската Организация ЕЛЕКТРОИМПЕКС, за показване на вече шумно пропагандираната бъдеща изложба.
Това беше накратко и историята до тук.
Иначе, лятото беше горещо и хубаво, през юни ми се роди втората дъщеря, и като че ли нищо не предвещаваше предстоящото раждане и на нашето българско "УКВ радиотелефоностроене" :).

Не си спомням точно датата, но ще да е било някъде след 9 септември на 1962 г., когато бях повикан по спешност при секретарката на генералния директор на РЕСПРОМ, другарката Първанова. Когато се явих, тя ми връчи паспорт, билет и пари. И каза, че пътувам за Москва.....утре. РСВ-тата не работeли и др.Иван Радонов (т.е. Генералния директор) ме чака там ..... Това беше краткото инфо, повече нищо не се знаеше.

Няма да ви занимавам с това какво ми е било на душата, главата и тялото. На другия ден, вече летях за Москва. За първи път. В почти празен самолет. Разгеле, в малката група пътници съзрях нещо като организирана група и направо извадих късмет. Оказаха се оператори на Кинематографията, които отиват да снимат...изложбата. Няма да ви кажа как се "заших" към тях, и как, след като кацнахме на Шереметиево (старото, то още няма номер, защото Ш-2 е далече в бъдещето), един автобус на посолството ни качи и отведе в хотел "Украйна". И как, няколко часа след това, анблок с операторите вече бях в парк "Соколники", в павилиона на Електроимпекс, където се показваше една част от строежа на социализма в България :).

Първата ми работа когато влязох беше да намеря къде се намират нашите радиостанции. Бяха на централно място: Н.В.златният Урожай и двата посинели от срам радиотелефона РСВ 1 - виновниците за призоваването ми по спешност :). Отговорникът на щанда ми обясни, че преди няколко дни е минала делегация от най-високо ниво на Министерството на Селското стопанство на СССР и, че е бил проявен много голям интерес, специално към РСВ-тата. Когато обаче, поискали демонстрация, техническия перонал на щанда не е могъл да ги пусне. При посрещането на тази делегация е присъствал и др.Радонов, който лично обещал, след няколко дни всичко да е ОК (за повторна демонстрация). Няма да коментирам ситуацията, тя си е типично нашенска. Много по-късно, на базта на обобщения български опит, ще се роди оня анекдот, за една изложба в Токио. Помните ли го?
> На международна изложба в Токио има официално посещение, начело с Император Хирохито. На японския щанд правят опит да пуснат някаква машина-чудо, но тя прави засечка, и не работи. Веднага на отговорния конструктор се донася кусунгобу (специален кинжал за харакири), той сяда и церемониално си прави сепуко (забива меча в корема си).
Делегацията продължава нататък...и така стига до българския щанд. Там всичко е готово, пускат нашата машина, но тя също прави засечка и блокира. Моментално, японците поднасят на нашия представител кинжала "кусунгобу" и учтиво се отдръпват.
- Ама чакайте бе, хора! Аз нямам нищо общо с тая машина, тук съм съвсем случайно, отговорния конструктор си е в България - казва нашия представител.
Тогава японците му подават мобилен радиотелефон, за да се свърже с България. Той го прави, след което казва:
- Готово е. Говорих с нашия човек, всичко е наред.
- И какво направи Вашия човек - питат японците. Сепуку?
- Да бе, да. Направи си ...секуру.
- ???. Това какво е ? - питат изумени японците.
- Абе, такова. Премести си го от единия крачол, в другия.

Разбира се, тогава не ми беше до шеги (а и анекдота е с много по-късна дата) :).
Помня, че с вълнение отворих единия радиотелефон (това ставаше лесно, капаците се закрепваха с 4 закопчалки). На долния капак, с облекчение (и надежда!) видях да се търкалят котвите на пусковите релета. Поставих ги на мястото им, (крепяха се на една пружинираша пластинка) и...след натискането на "ВКЛ.ГОТОВНОСТ", радиолампите "светнаха"! Същото се повтори и при второто РСВ. Радиотелефоните работеха. Пред очите ми се появи "сияйна зора"(с) :).

Спирам за малко, за да ви посветя в една от подробностите на нашата тогавашна действителност. А тя е, че ние познаваме и произвеждаме в "ТТТ завод", само два вида релета: "кръглото реле" и "плоското реле" на Сименс. Аз бях сложил "кръглото реле", за предварителното подгряване на радиолампите (за тях е вредно да се включват към високото напрежение при ненагряти катоди). Така, първо се пуска нагряването,("готовност") и после трансвертера за високото напрежение ("пуск"). И понеже радиотелефона се управлява дистанционно (приемо-предавателя обикновено е в багажника на колата, а пулта за управление - на таблото), за тази цел трябват две пускови релета. Знаех, че кръглото реле е за стационарен режим на работа (телефонните централи от типа "А29") и закрепването на котвата не издържа на тръскане и вибрации. Но тъй като при експлоатацията в София, такива "ефекти" не бяха наблюдавани - това ме беше успокоило. При транспорта със самолет обаче, вследствие на вибрациите котвите бяха изкочили. Случилото се, ми отвори очите за две неща. Да видя проблема с релетата, и да видя "на живо" мегаполисът Москва :).

По-късно ще копирам едно "бойно" американско реле от прихванат "шпионски балон" (фирма Potter and Brumfield) и това е нашето РадиоРеле "РР 71"(усвоихме го в Телефонния завод-София, после за него беше направен завод в Банско, накрая се произвеждаше и в ЗУКВРС - гр.Г.Делчев). Но това е после, по-късно. Сега сме на "Национална изложба" и за утре-ден, ръководството на изложбата отправя покана и уговаря ново посещение от представители на МинСелХоз-а. Нали се досещате вече? Отговорният конструктор е тука, и няма да става нужда, да бъде търсен по телефона в България :).

На следващия ден всички сме на крак - Ръководители от Търговското ни представителство в Москва, от ВТО "Електроимпекс", Ген.директор на Респром Иван Радонов, Директора на ЗССРЕА Русен Кондарев, и още: този и онзи, и едикой си, и най-накрая (естествено), вашият покорен слуга.

Съветската делегация е голяма, минава през изложбената залата набързо и трайно се скупчва пред щанда на РАДИОТО, където в центъра е разположен Негово Величество Златния Урожай. Встрани от него, срамежкиво се гушат двaтa доведени, току-що проходили младенeца - нашите първи УКВ-ЧМ радиотелефони РСВ-1.
Забелязвам, че като двигател на съветската група, активно задаващ въпроси и насочващ вниманието на присъстващите към радиотелефоните РСВ-1, е един среден на ръст човек, със силно деформирана (от шрапнел) уста. Искам да знаете и запомните името му. Това е АЛЕКСАНДЪР СТЕПАНОВИЧ БАБЕНКО - началник на Отдела за свръзки при Министерството на Селското Стопанство на СССР, бивш гвардейски свързочник, ветеран от войната.

Забелязала "нездравия" интерес на този човек, само към радиотелефоните РСВ 1, една от директорките на ВТО "ЕЛЕКТРОИМПЕКС" помоли за внимание и след това тържествено обяви: (по-нататък цитирам почти дословно, по памет)
- Моля да обърнете внимание на радиостанцията "Урожай", която ние специално сме подготвили за тази изложба. Нашите първи ръководители, другарите Живков и Хрушчов са се договорили, догодина ние да произведем и изнесем във Съветския Съюз 10 хиляди броя радиостанции "Урожай".

В настъпилата тишина след малко се чу гласа на Ал.Ст.Бабенко, който бавно и очетливо изрече слова, които, да си призная, тогава прозвучаха в ушите ми като ерес:
-"Те са били пияни. А нашия Никита Сергеевич, като Секретар на Украйна освен "Урожай", друго не знае. У нас имаме прибрани на склад 40 хиляди Урожая и ако българската страна е съгласна, ние сме готови да ви ги подарим!"

В палатата настъпи гробна тишина. И сега си спомням изгледа на нашите хора. А как ли съм изглеждал аз? Като, че ли лицата ни се закръглиха и ставаха ту червени, ту сини. И докато се опомним, този странен и страшен за гледане човек продължи:
- На нас ни трябва КАЧЕСТВЕНО НОВА радиостанция, която да работи на УКВ, с ЧЕСТОТНА МОДУЛАЦИЯ. Вашите нови радиостанции ни харесаха много и ако те могат да ни осигуряват връзки на 30 км, ние наистина ще купим от вас 10 хиляди броя, но повтарям: Нови радиостанции, на УКВ и на ЧМ!

Сега, след толкова много години си мисля, че думите , които чухме не са били плод на някакво хрумване, импровизация или солова акция. Очевидно е, че този въпрос е бил обсъждан на много нива, и просто сега като тактически ход, съветската страна правеше корекция на едно необмислено, но направено "на най-високо ниво" обещание. Индикация за това е и факта, че по-късно тези "10 хиляди броя" дълго време ще бъдат неоспорими като количество, при всички по-натъшни преговори.

Ето, това беше събитието и това бяха думите, които определиха по-натъшната ни съдба - да бъдем пионери при внедряването на УКВ радиовръзките в селскостопанските райони на СССР, а по-късно и в други отрасли на народното стопанство. Но да не избързвам. Какво стана по-късно ли? Ами, просто настана една възбуда, бързи коментари от всички страни и посоки. Нашите ръководители от всички нива, които присъстваха на това събитие, схванаха бързо чутото послание и така настъпи "часът на истината": на "световната сцена" се появи УКВ радиотелефона РСВ1, който беше не само забелязан, но и харесан !
А "виновникът за тържеството" - Неговото Величество старият "Урожай", след като изигра своята роля на посредник, вече детрониран, бързо беше забравен. Защото всички погледи бяха отправени към новия фаворит на деня и бъдещ покорител на ефира - УКВ радиотелефона РСВ1.
"Кралят е мъртъв! Да живее краля" (c)

Но ако присъстващите на това историческо събитие бяха възбудени, възторжени, безразлични или каквото и да е там, то аз май си бях направо уплашен - от тежестта на доверието и очакванията. Спомням си, че не по-малко притеснен беше и директора ми - Русен Кондарев. Защото след един ден ще трябваше да гоним: или 30-те километра дистанция...или Михаля (според народното творчество). Може би поради това, на другия ден, др.Кондарев даде зор да се измери мощността на предавателите. Ами ако нещо е станало с нея? Как ще гоним тези 30 км, ако нямаме мощност?

Ами сега? Та там аз не разполагах дори и с мултицет. Но така пък, докато колесихме Москва надлъж и шир в търсене на заветната измерителна апаратура, получих рядката възможност да видя Москва и така, да си коригирам представите, които бях добил само от снимките или филмите, показвани у нас по онова време.
Най-накрая, в късния следобед, намерихме къде да ни измерят. И това се случи на последния етаж на едно "височинно здание" ("при ангелчетата"), където се помещаваше някакъв радиорелеен център. Там нашите радиотелефони за първи път, бяха оценени на фабричен ВЧ-ватметър "Орион". (Дотогава, измерването у нас, "в къщи", правехме по формулата: U² / R (напрежението на квадрат, върху съпротивлението :).
Измерванията показаха, че единия радиотелефон дава 10.5 вата, а другия - цели 12 вата! Успокоен донякъде, др.Кондарев даде отбой и така имах възможността да се потопя в атмосферата на прочутия по онова време ГУМ ( Государственный Универсальный Магазин ) :).

На следващия, решителен ден, се натоварихме на две "Волги" и потеглихме за .....някъде. Когато спряхме, Александър Степанович Бабенко обяви, че се намираме в "Горки Ленинские", край Москва. Там на едно случайно попаднало ми, не много високо стълбче, импровизирано закрепих нашия стационарен "Граунд Плейн".( На втората кола бях вече монтирал чрез специална скоба, автомобилната антена). В тази именно кола, до шофьора седна др.Кондарев, а отзад - ние: Александър Степанович Бабенко и аз. Радиотелефона лежеше под задното стъкло, а командния пулт бях закрепил на бордното табло.
Ами това беше "разстановката", и както казват руснаците при такива случаи -"Поехали!". Времето беше топло и приятно, а пътя, докъдето стигаше окото - прав като конец.

Уточнявам, че аз съм зад шофьора, а Ал. Степанович е до мене, отдясно. Километрите започват да се търкалят, връзката е безупречна и така скоро минаваме 20-тия километър.
Сам не вярвам на ушите и очите си.....но изведнъж РСВ-то угасва и естествено - млъква. Кондарев се обръща и ме поглежда така, че и досега си спомням този поглед. В него имаше събрано всичко: и ужас, и гняв, и укор и молба. Аз завъртам главата си на 90 градуса и със белтъка на окото "виждам", че куплунга на свързващия кабел се е извадил. Извръщам се, и веднага с дясната ръка го хващам и набивам обратно в гнездото му. Радиотелефонът оживява, и ние се понасяме нататък. Но чувам гласа на шефа, който шепнешком заповядва: "не сваляй ръката и дръж куплунга!". Така и правя. Дори се престаравам в натискането :).
Този куплунг имаше една телена скоба за закрепване (бях видял подобни, от каталог на фирмата Harting), но нещо не я бяхме направили както трябва. А тръскането в автомобила не прощава никакви аматьорски изпълнения при крепежа. По-късно, като се върнем, на черупката на кабелния куплунг ще сложа два издатъка (уши), та да се завива с винтове, проклетия му куплунг със куплунг :).

Ами така де, ръката ми изтръпна и щеше да окапе през следващите 10 километра :)). Но аз като, че ли с това се издадох, как завърши това историческо "полево изпитание". Ами така завърши, подписахме протокол за резултата и мисля, че всички бяхме щастливи. Догматичните 30 километра бяха вече зад гърба ни :). Първият "международен" протокол от който, "черно на бяло" се вижда, че РСВ1 съществува и, че върши работа, вече беше факт. Или образно казано, нашия УКВ радиотелефон РСВ1 вече имаше своя "пътен лист на живота" (с).

Сега зная, че тогава нямахме ни най-малка представа какво тепърва ни предстои. Какъв дълъг и труден път ще трябва да извървим, всеки поел своя дял от тежкия кръст, който тогава нарамихме с ентусиазъм и възторг. Но за всичко това ще разказвам на части, по-нататък, ако ми стигнат времето и силите. Просто така, на едно място е трудно да се разкаже за всичко. Картината е сложна и трудна за описание, още по-вече, че обхваща голям период от време - 25 години! Та това наистина си беше една епоха. Епохата на нашия български УКВ-радиотелефонен "Щурм унд Дранг".

ВМЕСТО ЕПИЛОГ

И така. Какво ви разказах дотук? Ами с много думи, едно събитие - видяно и пречупено през моето съзнание. В това събитие обаче, вземат участие още много хора - както отпред на сцената, така и зад кулисите, като действието се развива както в България, така и в СССР. Зная, уверен съм, че всеки един от участвалите в този сложен процес, може (и има право!) да предаде историята по свой начин ("колкото очи - толкова виждания" ® :).
И това е така, защото всички сме на ясно, че "Всеки чува и вижда това, което иска да чуе или види" (с).

Но едно е безспорното и най-важното в случая. Описаното събитие се случи. И беше наистина събитие. Радиостанцията "Урожай" - като символ, парола, или ключ, премина в качествено ново състояние, което вече се нарича "РСВ1". И това именно беше стартовия сигнал за възникването на българската радиотелефонна индустрия, която по-късно, ще произведе впечатляващото количество - над 2.5 милиона УКВ радиостанции.

Разбира се, философски погледнато и отсявайки плявата, всичко което прочетохте досега, би могло да се компресира в едно единствено изречение. Така например, ако се погледне през призмата на универсалния принцип "време и място", описаното до тук, спокойно може да се побере в следния ред:
" В нужното време (есента на 1962 г.), едно нужно изделие се появи на нужното място."

"Составил из былинок
Рассказ немудрый сей
Худый смиренный инок,
Раб Божий Алексей."
А.К.Толстой "История государства Российского..."

eof "Историята на РСВ1" ; next file: "Първото изпитание на РСВ1"