ВЪВЕДЕНИЕ

Когато без много да се замислям, започнах писането на тези разказчета, не подозирах ни най-малко пред какви проблеми се изправям. Най-големият, който веднага изкочи, беше: от къде да започна? Не по-малко висящ във въздуха беше и този - къде да завърша. Конструкцията на разказа, която възникна в главата ми, отначало ми изглеждаше доста семпло. Но скоро започна да добива заплашителни размери, тъй като започна да се плъзга и разлива: и напред, и назад. И това ме стъписа. И ме държа така доста време. Просто си плачех за рестарт (персоналните ми Ctrl+Alt+Del), само, че не знаех къде са, за да ги натисна (едновременно ;-).

Но един хубав ден, преди няколко седмици, по радиото (програма "Хоризонт"), чух някаква жена да казва: - "Всяка история има своята предистория"! Сигурно беше цитат, така и не разбрах от кого е и кой го изрече. Но се почувствах спасен, оттласнат от дъното, на което се намирах. А по-нататък, ръководен от увереността на чукчата който казал: -"плагиатом я быть не могу, потому что в жизни ни одной книги не читал!", прегръщам чутото по радиото и го удрям на предистория!

Понеже от опит зная, как става четенето от екран на монитора (от сърце ви пожелавам той да е качествен) и в синхрон с техниката, която ползвате, споделям, че ще се помъча, доколкото мога, да свия (компресирам) настоящия файл така, че поне малко да наподоби добре познатия ви .zip-формат.

ОПОРНАТА ТОЧКА

Ако на времето Архимед е поискал опорна точка, за да вдигне света, то на мен, когато трябва да разказвам за българската електроника, не ми трябва да я търся.
Защото знам КОЯ Е, и КЪДЕ Е (или поне - къде беше).
Тази опорна точка се казва: Слаботоков завод "Климент Е. Ворошилов".

На това място не си поставям за цел да разказвам цялата история на завод "Ворошилов" - кошера от който се нароиха почти всички електронни предприятия в нашата страна. Уверен съм, че това ще направи някое вдъхновено перо и, че за това няма да чакаме много дълго. Нашият народ и неговата електронна интелигенция (и ветераните, и новите поколения), заслужават да знаят историята на този завод-чудо. Защото тя по много неща напомня историята за сътворението на света.
Нали сте чували / видяли как започва?

- "В началo беше СЛОВОТО..." (c) (Евангелие от Йоана)

После (1949 г.), ще се извърши ДЕЛОТО.
А още по-после ще следват: възход и разширение (период на "щурм унд дранг"), роене и разделение, многобройни реорганизации и разпиляване на човешките и материални ресурси, докато накрая се стигне до днешния упадък - като логичен край на един завършен земен цикъл. Защото много пъти в нашия живот, се случваше така, че"словото" довеждаше и до негативни последици. Особено когато то не се съобразяваше, а вървеше срещу обективните закони на икономическата ефективност. И ако още някой помни един лозунг от 80-те години: "качество и ефективност - ефективност и качество", то тук искам да му кажа, че още тогава съм се изказвал, че "всеки говори за това, което му липсва" (с). Тогава именно бяхме свидетели на най-големия дефицит и на двете понятия. Но това е напред, по-късно. Сега "словото" се намира в своята положителна фаза.

И наистина, през 1949 г. в покрайнините на София, в периферията на квартал "Захарна фабрика", върху царевични ниви и градско сметище, по волята на словото, върху тази "гола поляна" беше създаден един внушителен комбинат, който има важна роля в историята на индустриализацията и развитието на България. Като един изкуствен конгломерат, в него бяха събрани на едно място всички апаратури, съоръжения, машини и кадри на всички, що-годе значими слаботокови предприятия в столицата - бившите: ТТ-фабрика, "Радиопром", "Родно радио", "Ринг" и др.

А какъв беше предметът на дейност на този флагман на българската радио и свързочна техника? Сега, след толкова много години се стъписвам, само като си помисля, че трябва да ви го изброя: - радиоприемници ("504", "506"... до "Мелодия"11 и още мн.др.); - н.ч. усилвателни уредби (от 10W до няколко kW); - телевизори ("Опера"-серия, "София"-серия); - предаватели (от 20W до 5kW); - радиостанции на КВ и УКВ; - ръчни и автоматични телефонни централи; - телефонни апарати; - електромери; - рентгенови апарати; -медицински уреди за физиотерапия; - електрически грамофони (помните ли какво беше това?); - радиочасти и възли за производството на изброената номенклатура - съпротивления (резистори), потенциометри, кондензатори (вкл. електролитни), релета (плоското и кръгло на "Сименс"), високоговорители, магнити - абе каквото ви дойде на ум, това! (Само дето радиолампи не се бяхме хванали да правим!) Едно истинско вавилонско стълпотворение от изделия, елементи и техните всевъзможни ПРОБЛЕМИ от всякакъв характер.

За да се подчиня на правилата на zip-формàта, изброявам само това, което си спомням и няма никога да забравя - пионерите и лидерите от ОНОВА време на Sturm und Drang(нем. - атака и устрем за завладяване на нови територии): - на приемниците: Георги Георгиев, Григор Романов, Моис Фачи, Тодор Тодоров, Райко Райков, Баньо Петков, Георги Слабаков; - на НЧ усилвателите: Евгени Филипов(проф.Ойген Филипофф :), Митко Димитров, Петър Тотев; - на телевизорите: Апостол Апостолов; - на предавателите: д-р Венелин Янев (асистента на проф. Баркхаузен!), Георги Савов, Йордан Боянов, Борис Антов (Боровски), Стефан Ангелов; отговорния технолог на безбройните изделия, великия бай Боре (Борис Вълков); - на телефонията(тук минавам на телеграфен стил): П.Цанев, Й.Данчев, С. Джамийков, Д.Пармаклиев; - на автомат. тлф. централи (АТЦ): И. Мерджанов, И.Бебин, М.Брадваров, П.Ангелов, И.Димитров. Сигурно пропуснах много знаменитости - Иван Марангозов и Илич Рафаилов Юлзари, например. Но мога ли да помня всичките талантливи и отдадени на професията си хора от тогава? С течение на времето те се разпиляха в разни посоки. Но зная, че много от тях оставиха дълбоки следи и в новите поприща на които бяха посветили своите знания и придобит опит от флагманския кораб. Затова моля да бъда извинен от тези, които пропуснах да спомена, поради недобрата ми информираност, а също и недостиг на ресурс в моя вече овехтял (78-годишен) персонален RAM :-(.

А сега, за да стане обещаната компресия, е време да препусна напред - към това което се каня да ви разкажа. Затова свивам фокуса и се съсредоточавам върху....радиостанциите - моето блато в което плувах / гàзих почти 40 пълни години...денем и нощем. Защото и буден, и на сън в главата ми се въртяха само техните проблеми. (Е, и Hi-Fi-техниката не по-малко ми е била в главата, ръцете ...и ушите, но това е по-късно..... и е друга, отделна и мнооого ГОЛЯМА тема, по която също имам какво да разкажа, но ще го направя по-късно, вероятно в серията "Me and Bobby McGee" - едно страхотно парче на Крис Кристоферсън (в потресаващото изпълнение на Дженис Джоплин!). Само, че тук, ще "пея" аз, а Боби Мак Ги ще играе ролята само на (*) (Wildcard), т.е. това ще е този, за когото се сетя. И моля, да не се натискате! Един по един! ;-))

Когато през 1953 г. Серафим Попов, както се казва, с надянат оглавник ме завлече от 1-ви цех, в лабораторията на Борис Антов, два пъти "бягах" и се връщах в цеха (пълен с готини гаджета :). И всеки път той ме връщаше "под конвой" обратно. По това време в Отдел 14 на завода вече беше усвоено производството на радиостанцията РБМ1 (Радиостанция Батальонная Модернизованная). Според мен, това е и първата радиостанция, произведена в СЗ "Кл.Ворошилов".

Именно една такава радиостанция лежеше бездиханна на лабораторната маса където ме "инсталираха" (или почти завързаха :)). Но така пък, на новото ми работно място, можах да присъствам на един "спиритически сеанс" (така възприех това, което стана пред очите ми). Защото и сега помня, как Борис Антов (по-късно, при една смяна на паспортите, той ще стане Боровски), като истински Шерлок Холмс, след няколко логични действия намери грешните свързвания, направени при монтажа, на един впечатляващо дебел кабелен сноп към превключвателя "род работы" на бездиханния РБМ.
Това, тогава ме впечатли силно. Просто видях, как влизам в един друг свят, който до тогава не познавах. Поради това смятам тази случка, за повратен момент в моя съзнателен живот. Ето така се случи: съдбата да ме срещне с един блестящ инженер и радиотехник, както и с предмета на моите радости и мъки през следващите няколко десетилетия - РАДИОСТАНЦИИТЕ.

(От тогава изглежда, освен към Б.Антов(Боровски) :-), имам нужния респект и към кабелните снопове. Помня, че години по-късно, един голям образ в ЗССРЕА, В.Захариев - "бригадир" на монтажна бригада, на въпрос на монтьорка какво да направи със свободните краища на кабелния сноп, беше наредил "да се залепят на шаси". Ако не ме лъже паметта, май това беше една серия на 500W-предаватели. И не искам да си спомням какъв беше ефектът при пускането им - защото още се стряскам, само като си го помисля :-)).
Но затова пък, с удоволствие си спомням, че така можах да направя моето първо "рационализаторско предложение" - да отпаднат дублиращите се проводници в снопа, което беше светкавично бързо прието :-).

Но да караме напред. Натискам педала на компресията и по-нататък го удрям на галоп. Следващите радиостанции (пълно усвояване) в Отдел14 на завод "Ворошилов" са: "Урожай", "Урожай-Б", "У-10". За последната съм поместил отделно фото и снимка на моя статия за нея. Интересно ми беше да я видя и това да ми припомни, че и навремето съм налитал ....към писалката :-).

И така, видяхте как леко и неусетно стигнахме където трябва - навлязохме във водите на темата, която така безрасъдно се наех да развия.

Как стана така, че от 2.5 MHz AM ("Урожай"), скочихме на 57.5MHz FM ("РСВ1")? Ами, дайте едно "клъц" (click) на следващото заглавие ( Историята на РСВ1 ) и ще видите какво става по-нататък. Ако пък сте нетърпеливи да видите какво остана от завода след 2009 г., кликнете тук.

eof "Въведение" (или предистория.zip :-)